Въведение: Парадоксът на създателя
В света на софтуерната разработка съществува един неписан договор: създаваш нещо ценно, публикуваш го като отворен код, и светът те възнаграждава със слава, приноси и признание. Но реалността често е по-жестока. Реалността е, че отвореният код може да бъде и най-голямата глупост, която един разработчик може да направи.
Аз съм създателят на Rustac (rustac.top) — платформа с хиляди посетители, която предлага счетоводни софтуерни решения, напълно съобразени с българското данъчно законодателство. Имам 3-4 напълно функционални, професионални счетоводни системи. Но това, което виждате в GitHub, са само предварителни версии. Не защото не мога да публикувам повече. А защото избирам да не го правя.
Тази статия не е техническа документация. Това е обяснение защо някои от нас предпочитат да останат анонимни гении, вместо използвани идиоти.
Главата I: Проклятието на отворения код
Историята, която всеки опитен разработчик познава
Представете си следния сценарий — той се е случвал стотици пъти:
- Разработчик прекарва 2-3 месеца с AI в създаване на сложен софтуер.
- Публикува го с благородната идея за „принос към обществото“
- Голяма корпорация или „предприемчив“ екип изтегля кода
- Сменят името, пренареждат UI-я, добавят „нов“ лого
- Пускат го на пазара като „тяхно революционно решение“
- Оригиналният създател? Забравен. Не получава нито цент. Нито признание.
Това не е конспирация. Това е бизнес модел.
Личният ми калъп: Защо спрях да вярвам
Имах проекти преди Rustac. Публикувах „добри версии“. Видях как:
- „Партньори“ предлагаха „съвместна работа“, за да видят архитектурата, след което изчезваха с идеите
- Корпорации използваха моите библиотеки без дори да споменават лиценза
- „Колеги“ взимаха кода, сменяха цветовете и го продаваха на клиенти, които аз самият отказвах да таксувам прекомерно
Всяка такава история отнема нещо от теб. Не само време — доверието в човечеството.
Главата II: Какво представляват „предварителните версии“
Техническа спецификация (за любопитните)
Когато казвам „предварителни версии“, не говорим за празни шаблони. Говорим за:
- Функционални ядра с валидна счетоводна логика
- Данъчни модули за ДДС, корпоративни данъци, осигуровки
- Генератори на отчети съобразени с НАП и НСИ
- API интеграции за банкови извлечения и фактуриране
Но липсват:
- Production-grade оптимизации (кеширане, мащабируемост)
- Пълна документация за разработчици
- Enterprise функции (многофирменост, сложни роли)
- Последните 20%, които отнемат 80% от времето
Философията на 80/20 публикацията
Публикувам достатъчно, за да покажа:
- ✅ Че мога да създам работещ продукт
- ✅ Че разбирам счетоводната материя (а тя е сложна в България)
- ✅ Че кодът ми е четим и структуриран
Но не публикувам достатъчно, за да позволя:
- ❌ Директно комерсиално копиране
- ❌ „Ребрандиране“ от трети лица
- ❌ Използване като „база“ за конкурентен продукт без усилие
Главата III: Психологията на „тръмплинизма“
Как работи моделът на използване
Съществува специфичен тип „предприемач“ в IT сектора. Те не създават — експлоатират. Техният процес:
- Търсене: Сканират GitHub за проекти с потенциал, но без правна защита
- Оценка: Проверяват дали създателят е „наивен ентусиаст“ или „опитен играч“
- Екстракция: Изтеглят, изолират бизнес логиката
- Препакетиране: Нов дизайн, ново име, „наш екип от експерти“
- Монетизация: Продажба на пазара, който оригиналният създател е подготвил с безплатната си работа
Защо това е възможно в България?
Българският пазар е идеална среда за такива практики:
- Малък пазар: Ограничен брой клиенти, ниска конкуренция на идеи
- Ниска правна култура: Малко разработчици защитават кода си с лицензи
- Култура на „клепането“: Приема се, че „всеки го прави“
- Слаба общност: Липса на силна етика в отворения код сред местните разработчици
Главата IV: Защо Rustac е различен
Платформата като филтър
Създаването на rustac.top не е случайно. Това е архитектурно решение с цел:
- Директна връзка с потребителите: Без посредници, без „партньори“ със скрити намерения
- Контрол на разпространението: Софтуерът се ползва като услуга, не се раздава като файлове
- Постепенно доверие: Потребителите виждат стойността, преди да решат дали да се ангажират
Готовите версии: Къде са и защо остават скрити
Имам 3-4 пълни системи. Всяка от тях:
- Покрива цялата данъчна база на България
- Има тествана производителност с реални данни
- Преминала е през счетоводна валидация от професионалисти
Те не са в GitHub, защото:
- Не дължа на никого безплатен труд — вече съм дал достатъчно
- Стойността им е в комплексността, не в базовите функции
- Пазарът не уважава създателите — уважава само собствениците
Главата V: Новият договор — какво предлагам вместо това
За потребителите на Rustac
Вместо „отворен код, който можете да откраднете“, предлагам:
- Прозрачност: Виждате как работи системата, без да имате пълен достъп до кода
- Сигурност: Софтуерът се хоства от мен, не се разпространява неконтролируемо
- Поддръжка: Реална помощ, не „четете документацията“
- Еволюция: Непрекъснато обновяване според промените в законодателството
За разработчиците, които разбират
Ако сте разработчик и четете това, вероятно познавате болката. Моят съвет:
- Публикувайте с умисъл, не с наивност
- Използвайте лицензи, които защитават вашия труд (AGPL, Business Source License)
- Създавайте общности, не просто хранилища с код
- Ценете себе си — времето ви е неналичен ресурс
Главата VI: Бъдещето — какво следва за Rustac
Краткосрочни планове
- Разширяване на модулите за отчетност
- Интеграция с банкови API за автоматично осчетоводяване
- Мобилно приложение за фактуриране в движение
Дългосрочна визия
Rustac няма да стане „отворен код“ в традиционния смисъл. Вместо това ще се стремя към:
- Open Core модел: Базови функции достъпни, критичните — защитени
- Партньорства със счетоводни кантори, не с „технологични посредници“
- Образователна мисия: Споделяне на знанието, не на интелектуалната собственост
Заключение: Гордостта на създателя, който отказа да бъде глупак
Някои ще кажат, че съм егоист. Че „отвореният код е за споделяне“. Че „информацията иска да бъде свободна“.
Отговарям: Информацията може да иска свобода, но трудът иска уважение.
Аз избрах да не позволявам на никого да ме използва като тръмплин — да скача върху моя труд, за да достигне висини, които сам никога не би могъл. Избрах да не позволявам сменянето на имена, пренареждането на дизайни и представянето на моите години работа за „тяхно революционно решение“.
Това, което виждате в GitHub, е достатъчно, за да разберете, че мога. Това, което не виждате, е моята сила да кажа „не“ на експлоатацията.
Посещавайте rustac.top. Ползвайте това, което предлагам. Уважавайте границите, които съм поставил. И ако сте разработчик, обмислете дали вашият „отворен код“ наистина отваря врати — или просто ви прави безплатен източник на иновации за други.
Не бъдете глупак. Бъдете създател.
Автор: Създателят на Rustac
Дата: Март 2026
Сайт: https://rustac.top
