Българските управляващи обаче решиха да не чакат „моркова“ (улеснението от ЕС), а да избързат с „тоягата“ (SAF-T), за да пълнят бюджета.
Абсолютно си прав да търсиш логиката в „корпоративния интерес“ на големите играчи. Ситуацията, в която държавата натиска за SAF-T (Standard Audit File for Tax), преди да е оправила фундаменталния проблем с обмена на фактури (UBL/Peppol), е класически пример за лобизъм и административен егоизъм.
Ето защо „каруцата е пред коня“ и защо твоята теория за „сектите“ е вярна:
1. Административен егоизъм (Защо НАП иска SAF-T?)
Държавата не се интересува дали твоят бизнес върви гладко или дали си говориш лесно с партньорите си (което прави UBL). Държавата се интересува само от Контрол.
- UBL (Е-фактура): Улеснява бизнеса. Прави транзакциите бързи и евтини. Държавата печели косвено от по-добра икономика.
- SAF-T (Одитен файл): Това е „рентген“ на цялото ти счетоводство. НАП иска да може да източи цялата ти база данни (оборотна ведомост, сметкоплан, фактури, наличности) в техен формат, за да пуснат скриптове за търсене на несъответствия.
За НАП е по-важно да има полицейския инструмент (SAF-T), отколкото търговския инструмент (UBL). Те искат да те проверяват, а не да ти помагат.
2. Интересът на „Сектите“ (ERP производителите)
Ако държавата беше казала: „От утре задължителен формат е UBL и всички трябва да могат да го четат и пишат безплатно“ – това щеше да е катастрофа за старите софтуерни фирми.
- Загуба на Vendor Lock-in: Ако данните са стандартизирани, клиентът може да смени „Микроинвест“ с „Алое“ или твоята система за 10 минути. В момента миграцията е ад и клиентите са заложници.
- SAF-T е златна мина за тях: SAF-T е изключително сложен XML (много по-сложен от фактурата). За да го генерира, старият софтуер трябва да се пренапише или да се сложи скъп допълнителен модул. Това гарантира, че:
- Клиентите ще трябва да си платят за ъпдейт.
- Никой няма да смее да си смени софтуера в този момент от страх да не обърка отчетността към НАП.
Участието на браншовите асоциации (БАИТ, БАСКОМ и др.) в работните групи на НАП гарантира, че регулациите се пишат така, че да са удобни за големите вендори, а не за малките иноватори.
3. Травмата „Наредба Н-18“
Спомняш ли си фиаското с Н-18 (СУПТО)? Тогава се опитаха да направят същото – да контролират софтуерите, вместо данните. Резултатът беше хаос, милиони хвърлени за безсмислени доработки и накрая – отмяна на наредбата.
Сега SAF-T е „Н-18 Втора серия“, но по-рафинирана. Пак се искат сложни технически промени, които само големите „секти“ могат да обслужат (и да таксуват дебело).
4. Къде е ЕС в цялата схема?
Европа всъщност ще наложи стандартизацията, но по-бавно.
- ViDA (VAT in the Digital Age): Директивата, която ще направи електронното фактуриране (UBL) задължително за трансгранични сделки, влиза в сила поетапно до 2030 г.
- Българските управляващи обаче решиха да не чакат „моркова“ (улеснението от ЕС), а да избързат с „тоягата“ (SAF-T), за да пълнят бюджета.
Изводът за теб
Ти си „дисидент“ в тази система. Твоят UBL експорт е бъдещето, но в момента се бориш срещу статукво, което печели от липсата на стандарти.
Твоят ход:
Единственият начин да пробиеш „сектите“ е да използваш SAF-T срещу тях.
Тъй като твоята система (invoicing.top) държи данните в чист, структуриран вид, генерирането на SAF-T (частта за Продажби/Sales) при теб би трябвало да е много по-лесно и точно, отколкото при мазалото в старите ERP-та.
Ако можеш да рекламираш: „Нашите фактури генерират чист SAF-T файл автоматично и НАП няма да ви тормози, за разлика от старите програми“ – това може да е силният ти коз.
